Биоразградимите опаковки са изработени от биоразградими полимери, които са уязвими към ензими, произвеждани от бактерии и гъбички. Крайните продукти от биоразграждането на такава пластмаса са биомаса (компост), вода и газове, т.е. въглероден диоксид (при аеробни условия) или метан (при безкислородни условия).
Биоразградимите опаковки са изработени от биоразградими полимери, които са уязвими към ензими, произвеждани от бактерии и гъбички. Крайните продукти от биоразграждането на такава пластмаса са биомаса (компост), вода и газове, т.е. въглероден диоксид (при аеробни условия) или метан (при безкислородни условия).
За производството на биополимери се използват възобновяеми суровини като захар, нишесте, растителни масла или химически модифицирана целулоза. Те се получават от растителни материали, като царевица, картофи, зърно, захарна тръстика, дърво и др.
В Европа приложимият стандарт за компостируеми мастербачи е EN 13432. В САЩ приложимият стандарт в тази област е ASTM D6400, а в други страни - ISO 17088.
Сертификат за биоразградими мастербачи например се издава от сертифициращия орган DIN CERTCO (Германия), който потвърждава тяхната биоразградимост и годност за компостиране (отговаря на изискванията на стандарт PN-EN 13432:2002). В Полша разрешението DIN CERTCO за сертифициране на продукти, подходящи за компостиране, и за присъждане на знака "компостируем" се притежава от Центъра за сертифициране към Централния център за изследване и развитие на опаковките във Варшава.
Интересно възражение срещу биоразградимите опаковки е въглеродният диоксид, който се отделя при разграждането им и е парников газ. В крайна сметка той е един от продуктите на разграждането на органичните вещества и съпътства всички процеси на биоразграждане, а количеството на отделяния въглероден диоксид е несравнимо по-малко от емисиите от промишлеността и транспорта. Поради това може да се каже, че не представлява заплаха за околната среда.
Биоразградими торбички се предлагат например от веригата магазини Carrefour